Мерки за борба с монопола

За борба с монопола и последиците от него се използват различни мерки:
Данъци - за намаляване на отрицателните последици от монопола върху разпределението на доходите могат да се използват данъците. Чрез облагане на концентрираните отрасли с високи данъци, държавата намалява монополните печалби, смекчавайки по този начин част от социално неприемливите последици от монопола. Но ако по този начин се преодоляват част от възраженията срещу монопола, основани на съображения за социална справедливост, то нищо не се постига по отношение деформацията на пазарното равновесие. Данъкът намалява печалбите, но не оказва влияние върху обема на производството.
Контрол върху цените – същността му се свежда до установяване на административно регулиране на цените. Ценовия контрол дава някои практически резултати – например намаляване на печалбите на големите корпорации. Но от друга страна предизвиква редица негативни последици, най-сериозната от които е появяващият се дефицит на регулираните пазари.

Държавната собственост – в някои сектори като водоснабдяване, газ, електрофикация, телефонни услуги и т.н. се смята, че ефективно производство може да има при условие на монопол или приближение към него. В такива случаи съществува избор – дали да се установи държавна собственост в отрасъла или държавно регулиране. В световната практика се използват и двата метода.

Всяка страна се отличава със своя специфика в използваните подходи за борба с монополната власт. В САЩ например, изброените по-горе три механизма се използват сравнително рядко. На тяхно място се прилагат регулирането и антитръстовската политика.