Чист монопол

Под монопол /чист монопол/ се разбира пазарна структура, при която съществува един единствен производител в отрасъла, а това ще рече един единствен продавач на пазара. Той произвежда продукт, на който не съществуват близки заместители и са на лице значителни бариери пред навлизането в отрасъла. Думата “монопол” има гръцки произход и се състои от две части “моно” – единствен и “полист” – продавач. Могат да бъдат намерени исторически примери на чист монопол в страните с развита пазарна икономика. В американската икономика например такива са Стендърт Ойл /нефт и нефтопреработка/ - втората половина на 19 век, USSK /стомана/ - в началото на века, АЛКОА /произвежда и предлага алуминий/ - в средата на века.

Но дори и в миналото чистия монопол е по-скоро изключение отколкото правило. В съвременните условия той се среща рядко. Монопола е повече абстрактен теоретически модел, отколкото реална пазарна организация. Той обаче играе ключова роля в теорията на несъвършената конкуренция. Като показва максимално възможната пазарна власт, моделът на монопола разкрива същността на несъвършената конкуренция.

Когато в отрасъл съществува една единствена фирма, тя се изправя пред лицето на пазарната крива на търсенето. Фирмата при тези условия представя отрасъла. Тя е отрасъла и следователно трябва да задоволява цялото отраслово търсене, т.е. съществуващото пазарно търсене.

Като всяка друга фирма максимизираща печалбата, монополиста ще се стреми да установи обем MR = MC. Но с определяне на оптималния обем той определя и цената, тъй като при намаляваща крива на търсенето на всеки обем съответства точно определена цена. Монополиста с други думи взема решения за две променливи – цена и обем. Той може да избере коя да е комбинация обем–цена, която лежи на пазарната крива на търсенето.
Макар да е единствен производител в отрасъла, монополистът не е в състояние да наложи на пазара каква да е цена. Той среща ограниченията на пазарната крива на търсенето. При равни други условия търсените количества на пазара са в обратна зависимост от цената. И това е закон с който монополистът трябва да се съобразява в най-голяма степен.
В стремежа си да максимизира печалбата монополистът ще произведе всеки обем за който маржиналните приходи превишават маржиналните разходи. При намаляваща крива на търсенето маржиналния приход на търсенето се различава от този на съвършената конкуренция.

Увеличаването на обема вече не означава просто да се произведе и продаде повече продукция, а изисква и едновременно намаляване на цената, за да може да се реализира нарастналото количество.

Данните сочат, че общия приход с увеличаване на реализираната продукция при монопол, първоначално нараства, достига някаква максимална стойност, след което започва да намалява. Маржиналният приход на фирмата с намаляваща крива на търсене е намаляващо променлив. Той приема положителни, а след това отрицателни фактори. Общия приход достига максимална стойност при обем при който пределните приходи са равни на 0 /MR=0/.

За всяко равнище на производството маржиналният приход е по-малък от пазарната цена. Това се обяснява с факта, че за да се даде една добавъчна еденица на пазара фирмата монополист трябва да намали цената. Но тя продава по тази нова цена не само последната единица, а и всички останали, от където е вярно, че винаги MR < P (цена).
Съществува едно общо правило за максимизиране на печалбата на фирмата и то се изразява в следното: всяка фирма максимизира печалбата си като установява обем, при който маржиналните разходи на последната производствена единица станат равни на маржиналния приход от нейната продажба на пазара /MR = MC/. Това правило важи и при монопола.